Арека, кокосова палма - Dypsis lutescens, Areca

Арека, кокосова палма – Dypsis lutescens, Areca

Dypsis_lutescens1.jpg Dypsis_lutescens2.jpg Dypsis_lutescens3.JPG Dypsis_lutescens4.jpg

areca.jpgЦъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Агесасеае (палмови)
Родина: островите на Малайзия

Мини-кокосовата палма, която можете да си купите от цветарските магазини, е много предпочитана заради декоративния кокосов орех, от който произхожда, но за съжаление отглеждането й не е проста работа. Младите растения все още нямат перести листа. Едва при по-възрастните растения, около двегодишните, може да се говори за палма в истинския смисъл на думата. Тя се развива като едностъб-лено или многостъблено растение с равна корона. Известни са 15 вида кокосови палми.

Ареката обича обилна но не и пряка светлина. Ако по листата започнат да се получават прогаряния, това е сигурен признак че трябва да преместите растенитето на по-слабо осветено място.
Има нужда от много поливане, не позволявайте почвата да пресъхва между поливанията. Ако не подсигурите на палмата си достатъчно вода тя повяхва и загива. Внимание: въпреки че обича много вода и ще я поливате често, внимавайте водата да не се задържа. За целта и осигурете добре отцеждащ се субстрат( торф:пясък=3:1 ) в противен случай корените загниват и растението загива.

Място
Кокосовата палма се нуждае от полусенчесто до светло, но винаги влажно и топло място. Температурата в помещението не бива да пада под 18°С.
През деня палмата понася топлина до 25°С, ако влажността на въздуха е 60%. През лятото растението се развива добре на завет на балкона, терасата или в градината.

Грижи
Най-вече младите растения се нуждаят от много вода, като за поливане или оросяване е подходяща само хладка, филтрирана вода. Постоянната водна баня в основата не вреди на палмата. За тази цел поставете глинената саксия в подложка, пълна с малко вода, и често обливайте листата с вода. Пресажда се едва след две-три години в градинска пръст.

Размножаване
Посредством свежи семена през пролетта. Покълването трае от два до три месеца. Съвет на градинаря Плодът на това растение е наркотик.

Източник: https://cvetq.eu

Асплениум - Asplenium nidus

Асплениум – Asplenium nidus

aspleniumnidusplicatum.jpg asplenium_nidus1.jpg asplenium_resiliens.jpg Asplenium_x_kenzoi.JPG FougerescolopendreAsplenium_scolopendrium.jpg
Pscolopendrium.jpg spleenwort2-011908.jpg

asplenium_nidus.jpgЦъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Polypodiaceae (папратови)
Родина: Азия, Африка

В тропиците във фунията на това растение гнездят птици, оттам идва и немското му название „гнездова папрат“. За разлика от повечето папрати листата на този вид са цели и в основата се събират във форма на гнездо. Тази папрат може да расте епифитно, т.е. прикачва се с корените си към дървета или пънове. Тя обаче не е паразит, а се изхранва сама. Оттам идва и фуниевидният растеж на листата й (цистерна). По правило епифитите имат слабо развити корени и са много чувствителни към натрупване на влага.

Някой видове:
Asplenium viviparum Presl. – от остров Мавриций. Ражда миниатюрни растения-бебенца върху листата си. Когато станат достатъчно големи, за да може да се борави с тях, те се отрязват заедно с част от майчиното листо и се засаждат в малка саксийка, като листото остава малко под повърхността на почвата. Скоро растението пуска самостоятелни корени.

Asplenium bulbiferum Forst. – от Австралия, нова Зеландия, Индонезия. Има силно нарязани падащи листа, по които има топчести спори, приличащи на грудчици (bulbiferum – образуващ грудки – на латински). Те служат за размножаване.

Asplenium australasicum (J. Sm.) Hook. – южноазиатски, родина – Австралия, Полинезия. Епифитен.

Asplenium nidus – “птиче гнездо” (nidus – гнездо – на латински) – произхожда от влажните тропически области на Индия и Австралия, където расте като епифит. Има широки цели, леко вълнисти по периферията листа, образуваща розетка. В основата им жилките са светло кафяви, повърхността е лъскава, светло зелена. Растението достига до 1 м височина. Устойчиво е.

Asplenium dimorphum – с много фини клонки и листа.

Поливане:
Почвата трябва да бъде леко влажна по всяко време. За поливане използвайте само мегка вода. Препоръчително е дъждовна.

Място
Асплениумът обича сенчесто, защитено от прякото слънчево греене място. Ако се погрижите и за висока влажност на въздуха, растението ще ви се отблагодари с бърз растеж. То вирее добре при нормална стайна температура, която не бива да пада под 15°С.

Грижи
Растението не само се полива с престояла дъждовна или мека вода, но и редовно се пръска. Ако не искате да рискувате, препоръчваме ви да поставите папратта върху плосък съд, пълен с вода и чакъл. На всеки две седмици се подхранва с торен разтвор. Добрият дренаж от парченца глина е жиз-ненонсобходим. Растението вирее добре в рохкава почва, смесена с парчета торф и малко изсушен говежди тор.

Размножаване
Извършва се чрез спори. В началото те се появяват като светлозелени, после като кафяви точици под листата в така наречената спорова капсула.

Съвет на градинаря
За любителя-градинар, който обича да експериментира, ще дадем съвет за размножаването: отрежете един лист с много спори и го сложете в найлоново пликче. Щом зрелите спори опадат, значи са готови за засаждане. За напояване използвайте мека вода от филтриращата кана Aqua-Flor.

Източник: https://cvetq.eu

Афеландра - Aphelandra squarrosa

Афеландра – Aphelandra squarrosa

aphelandra.jpg AphelandraSquarrosa2.jpg Aphel_5inch1.jpg

aphelandra_squarrosa.jpgЦъфтeж: април-декември
Семейство: Acanthaceae (страшникови)
Родина: тропична Централна и Южна Америка

Интересно декоративно растение с яркожълти класоподобни цветове и красиви зелени листа с изразена бяла нер-ватура. То произхожда от тропическите джунгли и поради това обича високи температури и влажност на въздуха. Ако успеете да отговорите на тези потребности на растението, ще се наслаждавате на неговите екзотични цветове в продължение на близо два месеца. В момента, в който афеландрата започне да губи листата си и стане неугледна на вид, трябва да се разделите с нея.

Някой видове:

Aphelandra sinclairiana – Това е един от най – прекрасните многогодишни храсти, със средна височина (45 – 50 см.). Максимална височина – 3 м.Това, което го прави толкова ефектно растение е странната комбинация на цветове – коралово розови и оранжеви цветове със светло розово съцветие. Има дълъг период на цъфтеж.Може спокойно да се развива и цъфти на сянка. Растението привлича всякакви събиращи нектар птици, пеперуди и др. Родината и е Централна Америка (Коста Рика, Никарагуа, Панама).

Aphelandra sinclairiana в трудна за отглеждане в домашни условия.

Aphelandra squarrosa е вечнозелен храст. Нарича се още “зеброво цвете”. Родината и са планините на Мексико и Бразилия

Място
Светло до леко засенчено място на прозорец, но без да се огрява пряко от слънцето. Температура между 18-25°С. Афеландрата не понася силни температурни колебания, а на течението реагира с окапване на листата.

Грижи
През времето на цъфтеж растението трябва да се тори всяка седмица; почвата се поддържа равномерно влажна, без да се допуска подгизване. За поддържане на висока влажност на въздуха се оросява с филтрирана мека вода. Най-подходящото време за пресаждане е март. Преди това корените се намаляват. Пресажда се в малко по-голяма саксия в хумусна, богата на хранителни вещества пръст.

Размножаване
Извършва се от специалисти.

Съвет на градинаря
Поливайте афеландрата само с дъждовна или филтрирана вода.

Източник: https://cvetq.eu

Ахименес - Achimenes grandiflora

Ахименес – Achimenes grandiflora

726543522_cc9218a91c.jpg mustanmerenruusu-1.jpg Mustanmerenruusu_(torpankukka),_Achimenes_Longifora_hybr_IMG_5217.jpg

achimenes.jpgЦъфтеж: юни-октомври
Семейство: Gesneriaceae
Родина: Средна и Южна Америка

Многогодишното растение е малко, с красиви цветове, които приличат на изкривени чашки. През летните месеци на пазара се предлагат най-различни сортове. Можете да размножите растението през пролетта от малки коренови резници.

Родът включва около 50 вида, които обитават горите на Мексико, Бразилия и Гватемала. За тропическия му произход напомня и името му, което в превод от гръцки означава “който не понася студ”.Това са нисички растения с височина около 30 см, с прости или слабо разклонени стъбла, потънали в ярки цветове. Ампелните форми достигат и до 50 см. Листата им са срещуположно разположени, понякога по 3, приличат на листата на копривата, обагрени са от светлозелено до тъмнокафяво. Цветовете в зависимост от сорта са с различни размери – от 3 до 7 см в диаметър, червени, розови, сини, виолетови, бели и дори жълти. Те са единични, рядко групирани по наколко в снопче, увиснали или хоризонтално разположени. Венчето е петделно, лопатовидно, с дълга цветна тръбичка. Обилният цъфтеж протича от юни до ноември.

Място
Ахименесът обича шарена сянка и нормална стайна температура (около 18°С).

Грижи
Като всички луковични растения, ахименесът се полива умерено. Внимавайте водата да не пада върху листата. Полива се само с мека вода със стайна температура. След цъфтежа листата увяхват. Това е знак, че трябва да спрете поливането. Щом листата измрат, люспестите грудки се съхраняват при температура 10-15°С. След февруари можете да засадите луковиците в градинска пръст, като ги покриете с едносантиметров почвен слой.

Размножаване
След март можете да отделите парченца от грудката с дължина около 5см и да ги засадите в песъклива пръст, за да покълнат. Можете да размножите ахименеса и с резници, които се отрязват през лятото и се вкореняват в смес от торф и пясък при 8 температура на почвата около 22°С.

Съвет на градинаря
Ахименесът е красиво висящо растение.

Източник: https://cvetq.eu

Бамбук - Bambusa aspera

Бамбук – Bambusa aspera

Bambusa_nana.jpg Bambusa_vulgaris_12-13ft__138.JPG bamb_aurea3.JPG chun_800x.jpg


bambusa_aspera.jpgЦъфтеж: декоративно-листно растение

Семейство: Gramineae
Родина: Китай

Бамбукът е царят на тревите и идеалното цвете за банята. Той присъства обаче и в помещенията, където живеем, и от година на година става все по-обичан и предпочитан.

То е бързо растящо растение – рекордът е 120см на денонощие , а височината му достига до 40м. Понякога образува гъсти непроходими гори. Използа се като строителен материал заради здравината си и като материал за изработка на различни съдове, сувенири и пр. В някои страни на Южна Азия от бамбук се произвежда специална хартия. Използва се и като декоративно растение в парковете.Бамбукът постепенно набира популярност и в България при озеленяването най-вече на частни градини. Ако желаете да експериментирате с бамбук във Вашата градина, трябва да знаете, че многото видове бамбук се групират в две основни групи, според характера на кореновата си система.

Място:
Светло, но не слънчево. Бамбукът се нуждае преди всичко от висока влажност на въздуха, поради което е най-подходящ за влажни помещения. През летните месеци може да се държи навън. През зимата температурата в стаята трябва да е минимум 16-17°С.

Грижи:
През лятото растението се нуждае от много вода и е добре да бъде поливано два пъти в седмицата. През зимата се полива по-малко и то само когато повърхността на почвата е суха. Потапянето на дъното на саксията във вода не вреди, но внимавайте да не се събере застояла вода. През периода на нарастване се тори на всеки две седмици, в противен случай листата пожълтяват. През пролетта бамбукът трябва да се пресади.

Размножаване:
Размножаването се извършва чрез разделяне на коренови издънки.

Съвет на градинаря:
По грижите, които изисква, стайният бамбук е сравним с папратта.

Източник: https://cvetq.eu

Банан - Musa

Банан – Musa

Musa_Basjoo_.jpg Musa_Basjoo_2002.JPG musa_velutina.jpg

Банан - Musa

Цъфтеж: юли-август
Семейство: Musaceae (бананови)
Родина: Африка, Австралия

Изключително красиво декоративно растение с големи зелени листа и висящи по интересен начин съцветия. Впрочем, можете да очаквате сладките му плодове, както и предхождащия ги цъфтеж само в случай, че отглеждате растението в зимна градина.

Това, което прави този банан уникален в сравнение с другите не е толкова устойчивостта на корените му на ниски температури, а в способността им да издържат 5-6 месеца в покой без да загинат. Изпробвал съм и два други вида банани, които също са доста зимоустойчиви. Но те нямаха тази способност да издържат половин година в покой. Тези видове не оцеляха дори и след като покрих корените им с над 30 см. мулч, което гарантира, че почвата около тях няма да замръзне. Причината за това е, че кореновата им система не може да издържи 5-6 месеца без надземна листна маса, която да я снабдява с хранителни вещества. В резултат на това корените им загиват.

Място
Много светлина, а при по-старите растсния дори пряко слънчево греене. По възможност температурата на въздуха в помещението целогодишно следва да се поддържа между 20-23°С, но не бива да .пада под 12°С. Растението обича свеж въздух, но обезателно следва да се избягва течението.

Грижи
През лятото бананът се нуждае от вода в изобилие, по възможност мека, филтрирана. Бъдете внимателни, когато го поливате. Когато слънцето грее, върху големите листа на банана не бива да попадат капки вода. През периода на нарастване се тори през 14 дни. Съответно на фактора светлина през зимата се полива малко и не се тори.

Размножаване
Размножаването чрез странични и коренови издънки е много трудно. Най-добре е да го предоставите на градинар-специалист.

Съвет на градинаря
Бананът е доминиращо самотно растение.

Източник: https://cvetq.eu

Аспидистра, семейно щастие - Aspidistra

Аспидистра, семейно щастие – Aspidistra

Aspidistra_elatior,_Cast_Iron_Plant.jpg Aspidistra_elatior1.jpg Aspidistra_elatior.JPG

aspidistra.jpgЦъфтеж: декоративно-листно растение
Семейство: Liliaceae (лилиеви)
Родина: Япония

Това е едно от малкото непретенциозни стайни растения, които свикват с всяка температура и виреят добре на всяко място. Развива се еднакво добре и в тъмния ъгъл на стаята, и на балкона, не се стряска от температурните колебания, течението и праха. Месестите листа могат да нараснат до 70см, понякога се появяват и дребни лилаво-кафяви цветчета. По-декоративен, но и по-чувствителен е сортът Variegata чиито листа са на бели или жълтеникави ивици. Непретенциозното растение се препоръчва на начинаещи цветари.

В природата са разпространени 8 вида аспидистри. Те са многогодишни тревисти растения.

Аспидистрата е изключително устойчиво растение. То издържа на въздушни течения, сух и мръсен въздух, и на топло, и на студено зимата, преполиване, засушаване. За нея няма особено значение какъв е съставът на почвата. Има само две неща, които вредят на това “желязно” растение – преките слънчеви лъчи и неправилното пресаждане.

Място
Аспидистрата обича полусянка и сянка, не понася само прякото слънчево огряване. Идеалните температури са около 20°С през деня и 12°С през нощта. Тя понася без проблеми и по-високи, и по-ниски температури.

Грижи
И през лятото, и през зимата се полива редовно с не много твърда вода. Да не се прекалява с влагата. Растението вирее най-добре в почва, обогатена с варовик.

Размножаване
Чрез разделяне. Отделете внимателно растението-майка и засадете крайниците в нормална градинска пръст.

Съвет на градинаря
Листата на аспидистрата се изтриват от време на време с влажна кърпа.

Източник: https://cvetq.eu